1 глава- Будапеща. Реката Дуна̀в минава бавно, като предателства, които не

1 глава- Будапеща. Реката Дуна̀в минава постепенно, като изменничества, които не бързат да си тръгнат от предишното, а ти все ги броиш ли броиш.. По мостовете има билбордове с лица, които гледат към теб, даже когато ги подминеш. Едно от тях е на Джордж Сорос — трансфорат не в човек, а в пояснение. В отговор на въпрос, който никой не задава еднопосочно, само че всички усещат друго.

Някъде зад тази сцена стои политическият свят на Виктор Орбан — не като фигура в учебник, а като система, която хората са привикнали да одобряват като естествен въздух: не го забелязваш, до момента в който не стане мъчно да дишаш друго.

И някъде по-на изток, в България, няма такива огромни плакати. Няма централен облик, който да събира напрежението в едно лице. И тъкмо по тази причина всичко е по-разпиляно — съмнение, съмнение, чувство, че разпоредбите са там, само че не постоянно работят еднообразно за всички.

Разликата сред тези две места не е единствено в силата на властта. А в това по какъв начин тя се вижда. Едното я концентрира в облик. Другото я разлива в привички.

И в двата случая обаче хората живеят в същия въпрос: кой написа разпоредбите и по кое време те стартират да наподобяват като нещо, което постоянно е било по този начин.

2 глава

Това, което прави историята на Джордж Сорос и Виктор Орбан толкоз притеснителна, не е единствено политическото изменничество. Това е историческата инверсия.

Сорос е дете в Будапеща през 1944 година, когато нацистите окупират Унгария. Той оцелява с помощта на това, че татко му съумява да го укрие с подправени документи и да го настани при чиновник, който го показва за собствен кръщелник. По-късно Сорос споделя, че претърпяното във войната оформя убеждението му, че затворените общества стартират там, където хората се учат да се опасяват един от различен.

След войната учи при Карл Попър в Лондонското учебно заведение по стопанска система. Идеята за „ отворено общество “ става основа на неговото мислене. По-късно, откакто натрупва благосъстояние, стартира да финансира стипендии, цивилен организации, университети и демократични начинания в Източна Европа. В Унгария поддържа потомство млади реформатори, излизащи от комунизма.

Един от тях е Виктор Орбан.

През 1989 година Орбан получава поддръжка от фондацията „ Отворено общество “ на Сорос, с цел да учи в Англия. Той е част от младата демократична класа, за която Сорос има вяра, че може да помогне за построяването на по-свободна Унгария. През последните години Сорос в никакъв случай не е играл с този факт.

Години по-късно Орбан построи политическата си машина частично посредством заличаване на самите полезности, които му помогнаха да се издигне на власт.

3 част. Неговото държавно управление трансформира Сорос в народен изверг.

Точно както прави и нашето държавно управление. Билбордове с лицето на Сорос и лозунги, предупреждаващи, че „ Сорос не би трябвало да се смее финален “, се разпространиха из Унгария.

Критиците необятно осъдиха изображенията като трафик на остарели антисемитски тропи, в това число пресилени черти и кодирани послания за сенчесто еврейско въздействие. Сорос се трансформира в знак, който Орбан употребява, с цел да разпалва боязън от външни лица, имигранти, демократизъм и Запада.

Смеещият се евреин

Атаката не беше алегорична. Правителството на Орбан принуди Централноевропейския университет да реалокира множеството си стратегии отвън Унгария. Гражданските организации бяха унизени. Независимите медии се свиха. Съдилищата бяха отслабени. Страхът се трансформира в политика.

Сорос рядко отговаряше непосредствено. Изглеждаше, че схваща нещо по-голямо от персонално изменничество. Авторитаризмът постоянно се нуждае от изкупителна жертва, а евреите прекомерно постоянно са били първи на опашката.

4.част Сега Орбан го няма.

След 16 години на власт, той призна провалянето си от Петер Мадяр, чиято партия „ Тиса “ завоюва безапелационна парламентарна победа през днешния ден. Резултатът поставя завършек на едно от най-вкоренените нелиберални държавни управления в Европа, най-малко официално.

Но премахването на човек не е същото като възобновяване на страна.Това е урокът за Унгария и предизвестието за Съединените щати.

Хората приказват за демокрацията, като че ли е комутатор. Едни избори минават зле, други минават добре и всичко се нулира. Не работи по този начин. Институциите не са нереални. Те са привички. Те са доверие. Те са невидимата мускулна памет на едно общество, което се е съгласило, въпреки и несъвършено, да играе по правила, по-големи от недоволството.

След като това се счупи, в никакъв случай не се възвръща по същия метод.

Можете да възстановите съдилищата, само че не и годините на религия, изгубени в тях. Можете да отворите още веднъж университетите, само че не и да възстановите професорите, които са напуснали, студентите, които са се разпръснали, или концепциите, които в никакъв случай не са съумели да разцъфтят. Можете да рестартирате стратегиите, само че не и да възстановите инерцията, реализирана през десетилетията на създаване на експертиза, последователност и религия.

Това е, което хората в Америка към момента не схващат изцяло. Ако една страна прекара години в изпразване на организации, заплашване на институции, политизиране на правораздаването, наказване на несъгласните и учене на хората, че обстоятелствата не са наложителни, вредите не са краткотрайни, просто тъй като властническите управляващи в последна сметка губят.

Скелето може и да е към момента изправено, само че носещите греди са напукани.

България и Унгария са на път да стартират дългата работа по възобновяване. Може би ще възстановят част от изгубеното. Може даже да изненадат света. Но това няма да е нито България, нито Унгария, която можеха да бъдат.

Демокрацията не е единствено победа над индивида, който предизвиква вредите. Тя е и схващане на цената на всяка година, в която на този човек му е разрешено да продължава да го прави.

Едно отворено общество може да се завърне. Но то се завръща променено, смирено, по-бавно, по-крехко и носещо загатна за това, което е разрешило. Германия към момента се възвръща от закононарушенията на Втората международна война. Въпросът в никакъв случай не е просто дали свободата се завръща. Въпросът е в каква форма е тя, когато това се случи.

И апропо, страната Унгария и България дължи опрощение на Джордж Сорос.

Димитър Димитров/ SafeNews

Източник: America Interrupted Dispatch

Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News